Мони и Цецо двама млади на село. Звучи като бранд, наложен от две години насам чрез видеата за техния живот, които те споделят в канала си в YouTube (Boho Soulz). Кои са те и какво правят, защо бягат от града и има ли бъдеще българското село, ето техния разказ:
Заминахме за чужбина, когато бяхме по на 15 години, животът ни срещна, влюбихме се, обиколихме Канада с каравана, която си направихме сами, и в началото на 2021 г. решихме, че нашето място вече не е там. Вдъхновени от предаването на Галя Щърбева "Да хванеш гората", от нашите кумове Лора и Халил и желанието ни да живеем свободни и по-близо до природата, решихме да се приберем в родината.
Крачка напред
Животът в чужбина ни научи на много знания и нови умения. Намирайки се зад Океана, оценихме какво си имаме тук, у дома. Върнахме се, защото коренът ни дръпна, макар в Канада да живеехме добре. Просто усетихме, че мястото ни вече не е там и е време да творим на родна земя. Представяхме си живота тук точно такъв, какъвто е в момента. Дори сега е по-хубав. Мечтаехме да прекарваме цялото си време заедно, а не да се виждаме за по 2-3 часа вечер, както беше преди. Сега вдъхновяваме хората около нас и най-важното - отглеждаме сами част от храната си.
Приземяване
Мястото избрахме доста спонтанно. За по-малко от месец, след като кацнахме на българска земя, вече бяхме купили къщата в Ловешко. Не сме родом оттук, но дойдохме на гости на приятели и се влюбихме в селото. Оказа се, че имотът срещу тях се продава. И ето ни днес. Сега наистина сме "Двама млади на село” и камерата просто отразява това. Не сме имали за цел да монетизираме тези видеа, но нещата се развиха по-добре от очакваното.
Предимства
Предпочетохме селото, защото прекалено дълго живяхме в големия град и тези удобства и възможности вече не ни привличаха. За нас беше важно да забавим темпото, да сме на тихо и спокойно място, да работим заедно. Животът на село е едно непрестанно приключение. Всеки ден е различен и те предизвиква по нов начин. Много хора си мислят, че на село е скучно. Но тук за нас скука не съществува, тъй като винаги има нещо да се прави. А когато имаш нужда от почивка, хващаш която и да е пътека и на 360 градуса около теб е дива природа.
Другите българи
Желанието ни е да вдъхновяваме хората да се завръщат към селото било за постоянно или само за уикендите. Заради рубриката ни "ДРУГИТЕ БЪЛГАРИ” често пътуваме в различни села из цяла България и всеки път ни се свива сърцето, когато видим занемарени къщи и имоти. Помислете само преди години някой е вложил толкова любов, мисъл и труд да съгради нещо, а то сега пустее. Вярваме, че чрез нашата работа помагаме на хората да придобият повече смелост да отворят портите на позабравени имоти и да им вдъхнат нов живот.
Равновесие
Когато работата ти стане да споделяш живота си, понякога трудно успяваш да разграничиш двете. Случва се времето за почивка да страда. Учим се на равновесие да даваме на другите чрез работата си, но и да си вземаме почивка, за да презаредим батериите. Трудности има много но те са само знаци, които ни подтикват в правилната посока.
Не се определяме като инфлуенсъри. Ние просто споделяме живота си. Когато днес отидеш на село, няма нужда да живееш както са живели бабите и дядовците ни. Има много старо знание, което е добре да пазим и прилагаме, но "новият свят” също предлага много възможности. Красотата, вярваме, е в това да вплетем нишките на двата свята и да творим за общото благо.
Отворена врата
Разбира се, че сега възможностите за младите на село са повече от всякога. Пандемията донесе много трудности, но отвори вълшебна врата към един нов свят. Много компании осъзнаха, че работата дистанционно е напълно приложима в тяхната среда, въведоха я и не отменят опцията служителите им да я ползват. Това позволява да живееш, където пожелаеш. Така се появиха нови възможности, които не бяха налични преди пандемията.
Визия за промяна
Съживяването на българските села може да стане чрез вслушването в корена. Днес светът е силно забързан, препълнен с информация и сякаш не ни остава време да си чуем вътрешното гласче и да се замислим кое е наистина важно за нас. Гоним големи печалби, престижни училища, трупане на материално богатство… и все сме нещастни. И не се решаваме да направим промяна. Колкото повече хора осъзнато се завръщат на село, толкова повече други хора ще се замислят за собствения си живот, как и къде искат да го прекарат.
За по-лесна адаптация
Хората, свикнали с града, трябва да знаят ЗАЩО се местят на село, какво ги е подтикнало към такава промяна. Както всяко ново нещо, животът на село също ще им бъде труден. Особено в началото. Ще има много моменти, в които ще им дойде да се откажат и да се върнат към стария и добре познат начин на живот. В тези моменти обаче онази първична причина, която ги е накарала да съберат смелост и да направят крачката към селото, ще им даде нова сила да продължат напред.
Кметовете и кметските наместници имат голям принос за това какво се случва в селото, как се справя то с трудностите като дупките по пътищата, сметоизвозването и други битови въпроси. Колкото по-ангажирана е общината в живота на едно село, толкова по-привлекателно ще е то за новоселците.
Селото като общност
Всяка общност си има своите особености и винаги ще има нещо, което не ти харесва. Но на село всички зависим едни от други. Малко хора сме, често наблизо няма линейки, полицаи, пожарни. И когато някой закъса, другите се отзовават това е неписано правило, все едно е дълг, който всички имаме към останалите. Отиваш и помагаш, защото знаеш, че ако утре на теб ти се случи нещо, същите тези хора ще помогнат на теб. Една приятелка казва: "Няма нужда да се харесваме или обичаме, ние просто имаме нужда едни от други”.
Преди завоя
Ако човек иска да се раздели с града, да си упражнява волята, търпението и вярата. На село го чакат много трудности, с които не се е сблъсквал. Постепенно нещата стават много по-лесни, но отнема време докато свикнем и докато се научим как да се справяме с тях. Колкото по-силна воля и търпение имаш, толкова по-лесно ще ти бъде. Защото тогава виждаш трудностите като предизвикателство или проблем, който трябва да решиш, а не като спирачка.
Мъдрост за живота
Любовта е най-важното, което можем да имаме. Любов към себе си за да имаме смелостта да сбъдваме всичко, което ни е на сърце. Любов към ближния за да можем да споделяме тези мечти с любимите хора. Любов към земята и природата защото без нея няма живот. И любов към всеки познат и непознат за да вярваме, че всеки дава най-доброто от себе си във всеки един момент, дори и на нас да не ни се струва така.
Бъдете любов, правете любов и творете с любов, призовават Мони и Цецо.
Текстът е част от бр. 115 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.
прочети още
Източник:
economic.bg
назад към списъка с новини