Зад всичко, което той прави, стои непоколебима страст и години опит. Той не е просто свидетел той е архитектът. С ум на стратег и с душа на истински образовател, той разработва бизнес планове, формира търговски екипи и дава насока на предприятия, търсещи промяна в своя път на развитие и успех. Радослав Благоев не просто обича всичко онова, което прави той го живее. И книгите му "Хвани жокера", "Бизнес над червената линия" и "Ти водиш" са доказателство, че умее да управлява промяната и не се оставя да е като беззащитна лодка в океана:
Радослав Благоев - Снимка Личен архив
Роден съм преди големите промени, които настъпиха през 1989 г., и имам спомен от хиперинфлацията. По онова време, когато баща ми вземеше заплата, купуваше чувал брашно, за да изкараме месеца, тъй като парите много бързо се обезценяваха. Да управлява промяната е много важно за всеки човек и за всеки бизнес. Досега съм създал 16 компании, като някои от тях съм продал, други съм ги затворил. Консултирал съм над 800 предприятия, което ми е дало поглед как хората не умеят да управляват промяната,
живеят в балон
но не знаят, че са в него. Производители по 20 години правят едно и също, не променят нищо, сякаш светът е застинал. Така бизнесът става зависим от пълната липса на визия. Има фирми, които ползват база под наем на ниска цена, разчитат на работна ръка, която се е предала. Това е бизнес в нереални условия, тъй като не се правят инвестиции в подобряване на производствените мощности и условията на труд, не се инвестира в квалификацията на хората. Това е бизнес на място и време, което повече няма да съществува. Този бизнес е обречен да не може да бъде наследен, в него няма приемственост. Българският бизнес страда от липсата на приемственост. Следващото поколение не иска да се заеме с дейност, в която всичко е амортизирано и безперспективно. Случва се, когато децата поемат добре работеща компания, да я опропастят, тъй като родителите им са я развили без маркетинг, но през качеството на продуктите. Клиентът получава най-доброто, има грижа за него и бизнесът расте. С прилагането на съвременните методи младите управляващи отблъскват постоянната клиентела, която не припознава новата визия. Така в тази свръхконкуренция те не успяват да привлекат нови потребители.
Повечето бизнеси плуват в червен океан с много конкуренция и хищни акули. Българският предприемач си кара счупената лодка и бизнесът му фалира заради самия него. Нашето днес и утре е
проекция на нашето мислене
Предприемачите рядко се кооперират, тъй като не си вярват. Хората се събират с намерението кой какво може да вземе. Но обединят ли се около въпроса кой какво може да даде за реализирането на една нова идея, нещата се получават. Често още в началото се иска първо да подпишат декларация за конфиденциалност. Ако те не си вярват, няма смисъл да започват заедно. То е същото като предбрачния договор ако нямаш доверие на един човек, защо изобщо ти е да влизаш в брачен съюз за него? Посееш ли недоверие, пониква недоверие.
Когато предприемачи започват заедно бизнес, защото така ще са по-силни, те създават идеализирана среда, тъй като всеки вижда възможност в другия. Но промяната си върви и те трябва да са в състояние да я управляват. Затова още от самото начало трябва да може да проектират какво ще се случи. Често обаче чуваме
Ще решаваме в движение
Но в "движение" повечето хора не могат да мислят.
Правенето на бизнес е свързано с промяна в отношенията между съдружници и персонал, но промяната се предизвиква и от външната среда. Всеки бизнес трябва да има SWOT-анализ на своите силни и слаби страни. Клишетата превземат бизнеса, казва се, че трябва да сме гъвкави. Какво значи това в конкретика?! За предпочитане е да имаш ноу-хау и конкурентно предимство, което да не може да бъде копирано. Лесен ли си за копиране, не започвай. Бизнесът трябва да е разработен като за франчайз, чиято сила е в системата, позволяваща икономия от мащаба. В бизнеса има неща, които друг не знае как точно стават. Разработвате ли нови продукти, нека да са такива, че никой да не е ял по-вкусен сладолед от вашия, да не е ползвал подобно нещо. Но да го направиш, се изискват много знание, отнема време за тестове и проби. И още: "Не може да продаваш нещо, от което не разбираш". Затова Филип Котлър казва, че маркетологът трябва първо да поработи в производството, а после да се занимава с маркетинга.
Резервният ключ
към по-доброто управление: "Следвай своя бизнес план". Но първо трябва да си създал план, а не всеки ден да действаш интуитивно и да нямаш дългосрочни, нито краткосрочни цели. Най-често под претекст за липса на време и пари не се прави проучване на конкурентите. Успехът зависи и от това да намериш "тясното място" на своя бизнес. Всеки бизнес има тясно място, повечето компании имат много тесни места. Те лесно се диагностицират, но увлечени във всекидневието, управляващите бизнеса не обръщат внимание. Ако имате залежала стока, тя държи в заблуда. Плаща се наем за склад, приема се, че това са активи, а те отдавна са пасив, който носи щети.
Когато с персонала не се работи
повечето хора стават незаинтересовани по отношение на компанията. Ако не е създадена корпоративна култура, ако компанията не е изработила свои ценности, тя няма какво да интегрира. Ако служителите се чувстват нещастни, не е нужно да ги мотивирате, а просто да ги разбирате и да се погрижите за тяхното щастие.
Ключ: "Разберете хората си. Питайте служителите си как да промените процесите и как да подобрите работата на компанията". Постепенно те ще станат двигател на новости в компанията.
Огромният ресурс
на бизнеса е в самия бизнес, в хората, които работят за него. За да върви добре бизнес машината в постоянната промяна, е нужна добра вътрешнофирмена комуникация. Всеки трябва добре да знае своите отговорности и задължения. Повечето мениджъри се развиват само с практика, те не четат книги, не се образоват. Маркетингът е професия, която се изучава и прилага години наред. И трябва да знаете какво точно управлявате. Има редица технологични улеснения, които може да въведете. Хората имат нужда да надграждат своите знания, дайте им възможност.
Предприемач или бизнес лидер ти водиш! Твоето бъдеще е проекция на твоето мислене. Каквото е в главата ти, това ще се случи. Няма как да стане нещо по-голямо от онова, което си в мислите си. Всичко е в твоите ръце. Бъди еталон в това, което правиш.
Текстът е част от бр. 119 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
прочети още
Източник:
economic.bg
назад към списъка с новини