Централната банка на САЩ ще задържи лихвените проценти на настоящия 22-годишен връх поне до юли 2024 г. и ще облекчи кредитирането по-леко, отколкото очакват финансовите пазари. Това посочват водещи академични икономисти, анкетирани от Financial Times.
Според резултатите от проучването повечето от икономистите смятат, че фазата на повишение на лихвите вече е приключила, а две трети че Фед ще започне да понижава лихвения процент през третото тримесечие на 2024 г. или по-късно.
Три четвърти от икономистите очакват Фед да понижи основния лихвен процент от сегашните 5.25 5.5% само с половин пункт или по-малко през следващата година.
Това е много по-късен и слаб ход, отколкото Уолстрийт очаква. Търговците залагат, че Фед ще започне да намалява лихвите още през март и ще свие основната лихва до около 4% до края на 2024 г.
Проучването е сред 40 видни икономисти и подчертава различията във възгледите относно хватката на Фед върху инфлацията на фона на нови признаци, че най-голямата икономика в света започва да се забавя.
Сега длъжностни лица във Фед и други централни банки в развитите икономики умуват върху това колко дълго да поддържат лихвените проценти високи, за да ограничат търсенето от страна на домакинства и бизнеса, както и кога да започнат да намаляват разходите за заеми.
Все още виждам много импулс за икономиката, така че не виждам нужда от понижаване на лихвите веднага и не мисля, че Фед също планира да направи това", казва Джеймс Хамилтън, професор по икономика в Калифорнийския университет в Сан Диего, който е участвал в проучването.
Робърт Барбера, директор на Центъра за финансова икономика към университета Джон Хопкинс, казва, че Фед ще трябва да види както стабилно подобрение на инфлацията, така и по-значително охлаждане на търсенето на работна ръка, преди да обмисли съкращения.
През последните пет месеца икономиката на САЩ е добавила средно 190 000 нови работни места на месец.
Лаура Коронео, икономист от Университета на Йорк, казва, че освен "все още стегнатия" пазар на труда, който поддържа високия ръст на заплатите, тя също е загрижена за потенциала на шока в цената на петрола и влиянието му върху инфлацията.
ОПЕК+ наскоро се съгласи да намали добива на суров петрол през 2024 г. в опит да повиши цените на петрола. Продължаващата война в Украйна и ескалиращият конфликт в Близкия изток също породиха страхове от по-нататъшна инфлация на енергийните продукти.
прочети още
Източник:
economic.bg
назад към списъка с новини