Науката и технологиите винаги са вървели заедно напред, но вече усещаме реално как бизнесът заема мястото си до тях за успешно партньорство. Медицината и науките за живота (health & life sciences) са пример за това как предприемачеството в науката и спиноф предприятията разчупват консервативната матрица и позиционират България като лидер в сфери с висока добавена стойност и с визия за бъдещето.
Страната ни връща учени за работа тук и сега именно поради разрастващите се възможности за иновации и бизнес развитие в науката. Млади компании и предприемачески проекти в сферата на епигенетиката, регенативната медицина, разкриването на нови лекарствени молекули, невротехнологиите, търсят път напред чрез партньорства с български университети и научни институти.
Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичен и Здравен клъстер България, коментира при раздаването на наградите Spinoff 2023, че спиноф (Spinoff) предприятията са от съществено значение за модернизацията и въвеждането на иновациите в икономиката. Те създават продукти и услуги с висока добавена стойност, които са от полза за всички. Развитието на спиноф културата с фокус върху новосъздадени компании, базирани на върхови технологии (изкуствен интелект, биотехнологии, микроелектроника) с научноизследователска ориентация, е възможност за укрепване на икономическата основа на страната и за създаване на нови работни места.
Целта, която клъстерът си е заложил, е за създаване на 100 спиноф компании до 2030 г.През юни предстои третото издание на конференцията Spinoff 2024 в София Тех Парк, където ще бъдат представени над 20 технологични компании, които ще имат възможността да валидират своята технология пред инвеститори, университети и предприемачи от цял свят.
Въпреки че финансирането на спиноф компании е основно с частни или с европейски средства и рядко чуваме или разбираме какво правят те, очаква ни бъдеще, в което тези продукти и технологии "Made in BG" ще засягат ежедневието, оказвайки влияние върху здравето, благоденствието и дори начина по който остаряваме. Такива бизнес проекти се оказват и златна възможност за български учени, работещи у нас или в чужбина, да развият своя потенциал.
Двама от тях отговарят на въпросите как се създава наука от бъдещето и как тя предизвиква предприемачески дух:
Мурад Реджеб:Бизнесът осъзнава потенциала на регенеративната медицина
Д-р Мурад Реждеб прави докторат по химия на материалите в Университета в Гент, Белгия. Основател на МатриКем (MattriChem) - спиноф компания в сферата на тъканното инженерство, която развива дейност в България, с отличие за най-добър Spinoff за 2024 г. на Биотехнологичен и Здравен клъстер - . Снимка Личен архив
Д-р Реджеб, какво представлява MattriChem и как стигнахте до идеята за създаването на компанията?
МатриКем е стартъп, посветен на ускоряването на иновациите в тъканното инженерство с цел разработването на персонализирани приложения в областите на регенеративната медицина иин витро диагностиката.Идеята възникна от интереса ни към потенциала на биотехнологията да революционизира здравеопазването. Оценихме спешната нужда от иновативни материали за оздравяване и ин витро моделиране на човешки тъкани. Мнозина подминават огромните ползи, които областта предлага не само при лечението на заболявания, но и при подобряването на качеството на живот и намаляването на разходите за здравеопазване. Както бизнес общността, така и обществото осъзнават все повече потенциала на регенеративната медицина, но е трудно да се оцени нейното пълно въздействие.
Как съчетавате научното сътрудничество с Медицински университет-Пловдив и бизнес мисленето?
Партньорството ни с Медицински университет-Пловдив е ключово не само за да сме в крак с напредъка на фундаменталните изследвания, но и за способността ни да изграждаме нови процеси за валидация и контрол на качеството на продуктите.Бизнес стратегията ни е съсредоточена върху разработката на продукти за професионално използване. Първият тип продукт е специализиран за употреба в регенеративни процедури. Това включва иновативни материали, съдържащи колаген и желатин, които са доказано биосъвместими и установенив регенеративната медицина.
Ин витро тъканните модели са предназначени за използване от фармацевтични и козметични компании за валидация на безопасността и ефикасността на техните продукти. Тези продукти имат значим принос в научните изследвания и развитието на нови лекарства и козметични средства.
Каква е ролята на вашата технология за контрола върху остаряването, борбата с болестите?
Продуктите и технологията ни допринасят за напредъка в персонализираната медицина, като целят подобряване на методите за лечение на заболявания и контрол над процеса на остаряване. Осигуряваме ключови ресурси за разработването на по-точни и ефективни лечебни стратегии, съобразени с индивидуалните нужди на всеки. Това ще спомогне не само за по-бързото възстановяване, но и отваря врати към по-целенасочени терапии в борбата с различни заболявания.
Чувстватели се подкрепен за своите научни и бизнес амбиции?
Чувстваме подкрепа в нашите научни начинания, но винаги има предизвикателства в пионерството в нови области. Подобряването на сътрудничеството между индустрия и академия,подпомогнато от държавни стимули,е ключово за ускоряване на нашия прогрес.
Когато говорим за този тип технологии, винаги стигаме и до въпроса за регулациите и за верификацията на ползите. Насърчителни или ограничаващиса регулациите в Европа?
Европейските регулации постигат важен баланс между насърчаването на иновациите и гарантирането на безопасност, особено важен аспект в зараждащата се област на тъканното инженерство. Трябва да бъдат разумно ограничителни политики, за да защитят човешкото здраве, без да възпрепятстват иновациите. Този подход увеличава доверието на специалистите и на пациентите.
Какво Ви предстои? Какво очаквате в тази сфера през следващите 2 години?
Разработваме напреднал биомиметичен ин витро тъканен модел, който предстои да бъде валидиран в сътрудничество с наши партньори.През следващите две години очакваме подобрена интеграция на изкуствения интелект в биотехнологичните изследвания, както и в откриването, разработването и валидирането на иновативни продукти в областта. Ще има и повишен фокус върху персонализираната медицина и разширяване на регенеративните терапии при лечение на хронични заболявания.
Доц. д-р Димитър Проданов:Работим по нови електроди за лечение на Паркинсон
Доц. д-р Димитър Проданов е завеждащ лаборатория в Института по информационни и комуникационни технологии БАН. Изследовател в IMEC водещ международен център за изследвания и развойна дейност в наноелектрониката и цифровите технологии със седалище в гр. Льовен, Белгия. Ръководител на проекта VIBraTE в сферата на невротехнологиите - Снимка: Анет фото
Доц. Проданов, Вие развивате научна дейност в България и в Белгия. Къде се чувствате повече "у дома" и подкрепен за своите научни и бизнес амбиции?
В кариерен план аз съм белгийски учен от български произход, тъй като работя в белгийската научно-технологична система от 2006 г. Сега съчетавам позицията си в България в БАН с работата си в IMEC в Белгия. В научен план се ориентирам повече към България. Страната ни има ентусиазирана стартъп култура, която може да доведе до множество неочаквани приложения. Затова очаквам моите докторанти и пост-докторанти да имат бизнес идеи и въображение. Това е един от факторите в подбора на екипа ми. Между фундаменталните приложни изследвания и технологичното развитие не трябва да има изкуствени бариери. Дългосрочната ни амбиция е да катализираме формирането на високотехнологичен клъстер в невротехнологиите.
Какво представлява VIBraTE?
Акронимът VIBraTE (Viscoelastic Interactions Of The Brain Tissue With Brain-Computer Interfaces) се превежда като Вискоеластични взаимодействия на мозъчната тъкан с интерфейси мозък-компютър. Или взаимодействие с имплантирани електроди. VIBraTE е проект, финансиран от програма "Хоризонт Европа" на ЕС. Целта на проекта е да се събере екип и да се изгради изследователска лаборатория по невротехнологии. Тя работи по 4 взаимно-свързани направления вискоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на електродите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди.
Как това, което правите, работи за обществото?
Невротехнологиите са инженерни приложения за взаимодействие с нервната система. Това са имплантируеми устройства за дълбоко-мозъчна електростимулация, периферна нервна стимулация, многоканални мозъчни сензори и т.н., както и неинвазивни технологии като ЕЕГ. Ние ще моделираме електроди с различни геометрии и механични свойства. Някои от математическите модели ще се тестват в опростени макети на мозъчна тъкан т.н. фантоми, които представляват хидрогелове, лети по калъп.
Очакваме резултатите да доведат до разработването на нови електроди, които да се прилагат при болест на Паркинсон за дълбока мозъчна стимулация. Това е един от най-ефикасните методи за лечение на тази болест - чрез електростимулация на дълбоки мозъчни ядра от имплантирани електроди. Използваните електроди са твърди в сравнение с околната тъкан и се предполага, че това води до намаляване на ефикасността на терапията с течение на времето.
Покрай публично обсъжданите социални и бизнес експерименти на Илон Мъск и знаем повече за мозъчните чипове. Какво е най-важно, което е добре да запомним?
Мозъчните импланти са най-различни. Някои са базирани на гъвкав субстрат, който се поставя върху твърдата обвивка на мозъка. Това са тип електрокортикографи. Други проникват в кората и се състоят от монолитни електроди. Такъв модел беше първата имплантация на протеза в моторната кора през 2004 г. Спомням си как през 2008 г. проф. Джон Донахю изнесе резултатите на неговата компания Cyberkinetics.
Революционното при Илон Мъск е роботизираната хирургия, чрез която могат да се имплантират стотици микроелектроди в кората на мозъка. Системата на Neuralink има множество гъвкави електроди, които се имплантират от робот с голяма прецизност. Но друга компания - Synchron поставя импланти през стентове в големите вени и синуси на мозъка. Това е алтернатива на големите електроди при дълбокомозъчната стимулация.
Насърчителни или ограничаващи са регулациите за върхови технологии в Европа?
Регулациите за медицински устройства в Европа не насърчават иновацията. В това има смисъл от гледна точка на пациента, но пътят от идеята до пациента става дълъг и скъп. Много фирми правят първо клинични изпитания в САЩ. От друга страна, личните и медицинските данни са много по-добре защитени в Европа. GDPR е добра стъпка в тази насока.
Текстът е част от бр. 120 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
прочети още
Източник:
economic.bg
назад към списъка с новини