Професионализмът в областта на правото се създава с много работа, с натрупване на знания и с постоянното им обновяване. Професионализмът е процес в развитие. Правото е широка по обхват дейност, а моята работа е фокусирана главно върху процесуалното представителство, т.е. работа по дела. Изисква се комплексност в знанията, в поведението и в опита, който се формира в тази практика. Нужни са много познания, често излизащи от строго професионалния поглед на юрист и адвокат. Така например, преди доста години беше потънала яхта на известен български мореплавател. За да сте пълноценен в това производство, трябва да познавате устройството на такава яхта, изисква се да имате и географски познания, което също има отношение към пряката юридическа работа. Когато запитали Марк Порций Катон защо учи гръцка литература след осемдесетата си година, той отвърнал: "Не че ще умра образован, но поне да не умра необразован". Подобен е и модусът при един адвокат в рамките на професионалния ни път процесът на учене никога не свършва.
Моята професионална цел е да съм максимално полезен за клиентите на кантората. Опитвам да дам най-доброто от себе си и ги браня с цялата енергия, с която разполагам. Комплексната ми цел е да върша полезни за хората неща, тази чисто човешка полезност също ми дава смисъл.
Доверието се изгражда в рамките на комуникацията с клиента. В този процес има и невидим елемент, който не може да бъде обяснен, това е алхимия.
Той е добър адвокат това признание идва с отношението на благодарност от клиентите. Успешно решените казуси са и оценка за работата на един адвокат. Те често прерастват в приятелски връзки. В този доверителен процес участват хора, макар да чувам, че има опити и в тази област да се прилага изкуствен интелект.
Технологичната революция в нашата работа настъпи през 90-те години, когато значима част от съдебната практика и самите нормативни източници бяха систематизирани на технически носители. Това качествено промени работата на адвокатите. С използването на изкуствен интелект може да възникнат етични проблеми, тъй като с клиентите си изграждаме доверие. Можем ли да имаме такова доверие на изкуствения интелект? Той може да е полезен в технологично, но не и в интелектуално и емоционално отношение. Засега работата на адвоката остава чисто човешки процес, свързан с много творчество.
Чуждестранните инвеститори преди да дойдат, внимателно опипват почвата, допитват се и до нас. Големите компании имат утвърдени корпоративни модели, които държат да се спазват. После разнообразието от проблеми също ги води в нашата кантора.
Битките, с които се захващам, в по-голямата им част завършват с успех. Но щом е битка, съществува риск от неуспех. Ние се стараем да го минимизираме. Предупреждаваме клиентите си какви биха били резултатите от едно или друго действие по дадено дело и в рамките на тази синергия опитваме да сме максимално полезни за тях.
Практиката на адвокат ме научи, че всеки казус има своята сложност и всеки казус сам по себе си е важен за клиента, без значение кой е клиентът и какъв е математическият израз на въпросния казус. На всеки казус отдавам внимание като на много сложен казус, който трябва да намери своето най-правилно решение.
Да си признат за водещ юрист от престижната международна класацияLegal 500 е приятно, но е и ангажиращо, че процесът трябва да продължава по същия отговорен начин. Признанието е важно, но то е следствие, а не причина.
Това, което според мен трябва да се промени: Законодателството и правото са отражение на обществените отношения. Каквито са хората, каквито са техните отношения, такова е и законодателството. Какво да се промени в законодателството - по същество е въпрос какво да се промени в обществото. Правото е средство за решаване на обществени проблеми. То е отражение на онова, за което то служи. Законът ще ни пречи по-малко, ако изградим модели на поведение, които да създават по-малко рискове законодателството да влиза в конфликт с нашето поведение.
Силата на адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко." е в комплексността, която предлагаме. При нас най-често идват с вече възникнал проблем, нещо вече се е случило и не може да го променим. Тогава нашата задача е много по-комплексна, сложна и отговорна. Решението трябва да съответства на интересите на нашия клиент.
Ако не бях юрист, щях да съм историк или археолог. По времето, когато бях студент, тези две дисциплини бяха подценени. Но без историчност в мисленето не можем да разберем и малка част от случващото се около нас. Нищо от онова, което става днес, не е започнало точно днес, а винаги преди това.
Теми, които извън правото най-много ме интересуват, са свързани с метафизика. Тя помага на човека да разбере откъде идва, къде отива и защо е тук. Но тези отговори не са статични, те се променят и с динамичната промяна на съзнанието на човека.
Мечтата ми в обществен плане свързана с овладяването на демографския срив, който е безпрецедентен. Това, което ще даде бъдеще на България, е хората да обичат страната и обществото, в което живеят, и да изграждат общност. Трябва да ценим и езика си, той е не просто средство, а отношение, но и отражение на социалното развитие.
Текстът е част от бр. 117 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
прочети още
Източник:
economic.bg
назад към списъка с новини