Изборът на локация е от особено значение при избора на място, където да се построи складова площ. Инвеститорите обаче поставят на първо място цената. Първо се гледа какво и къде се предлага за сумата, която инвеститорът е готов да даде. „Това са предимно земеделски имоти извън урбанизираните територии с възможност да се урегулират. Цената на въпросните земи е доста ниска. Също така инвеститорите предпочитат да тръгват „от нулата“, т.е. те да сами да си изградят инфраструктурата, а не да има такава налична. Причината е, че ако се наложи префасониране, то или ще е много скъпо, или няма да е възможно“, обяснява Веселин Монов, председател на Комисията по професионална етика на КИГ, заместник-управител на „ГЕОКАД-93“ по време на четвъртата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД, с медийното партньорство на най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg.
София е най-атрактивният и най-голям за момента пазар на парцели за изграждане на подобен тип имоти. „В т.нар. частен ЗУТ, с който разполага София, са регламентирани всички зони за развитие. Първото, което трябва да се гледа от инвеститора, е зоната и дали тя отговаря на изискванията му. Дали теренът ще има производство, дали то ще е чисто. Дали търси терен за чисто логистична база само. Второто е наличието на транспортен достъп. Тук на конференцията главният архитект на столицата арх. Здравков разказа обстойно перспективите за развитието на София. Въпросът е, че това са мащабни проекти, чиято реализация зависи от много фактори, които са извън силите на огромна част на потенциалните клиенти“, казва Монов.
Друг съществен фактор е подземната инфраструктура. „За съжаление, в закона няма все още енергийните независими източници, които масово навлизат и са бъдещето по отношение захранването на бъдещи обекти. Няма как да си захранваш обекта с фотоволтаици и да избягаш от електро експлоатационно дружество“, пояснява Монов.
Много важно е преди да се тръгне към покупка на парцел, да се видят изходните данни за София от „Софийска вода“ и „Еврохолд“, за да се види какво е захранването и дали сумата, която трябва да се отдели осмисля по-нататъшния труд.
Последният етап, след като всички тези са преминати, е намирането на архитект, който да направи проекта и строител, който да го реализира.
Инвеститорите с ново предизвикателство пред архитектите
Все повече инвеститори в складови и логистични площи изискват от архитектите сградите, които строят да не приличат грубо казано на хамбари. „Изискванията на клиентите ни се повишиха. Може би резултат на това, че като цяло изискванията на хората се повишиха и те искат да гледат по-красиви сгради. Затова днес всички проектирани от нас промишлени, логистични и складови сгради, се открояват на фона на останалите“, каза по време на своята презентация на Четвъртата международна конференция за индустриални имоти Сергей Мирдза, Основател проектантско бюро, „LH47 ARCH“ от Молдова.
Според него най-големият проблем е логистиката. Хората искат да не пътуват по 30 и 40 км, а да са близо до града, а сградата трябва да изглежда интересна, а цената ако може да не е много висока“, допълва Мирдза.
Другата особеност на молдовския пазар на индустриални имоти е страхът да се реализират крупни инвестиции. „Затова строим голям склад и отдаваме вътре по-малки площи. Това е т.нар. лека индустрия – наемат се различен тип модули. Днес инвеститорите са готови да строят по 20 000 кв.м или 30 000 кв.м, но да се отдават по-малки площи или въпросните площи да се изграждат поетапно“, уточнява архитектът.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК
прочети още
Източник:
fakti.bg
назад към списъка с новини